Моят роден край

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История

До 1912 година името на селото е Недобърско. Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

 Забележителности

Добърско е атрактивна туристическа дестинация в полите на величествената Рила планина със съхранени традиции, обичаи, автентичен фолклор и занаяти.  Храмът „Св. Св. Теодор Стирон и Теодор Стратилат" в с.Добърско, датиращ от 1614 г. е културен паметник с национално значение. Храмът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекти на България. Църквата е уникална - цялата е изографисана, като стенописите в нея са много добре запазени. Вътрешната и площ е 160 кв.м., а образите са 460 на брой. Единствено тук могат да бъдат видени над 30 женски образи, сцената „Преображение Христово”, изобразяващи Исус Христос във форма, наподобяваща ракета. Една от легендите гласи, че цар Иван Шишман, на когото селото е било познато се е венчал именно в тази църква.

На 5-6 минути от селото се намира водопада „Щрокалото”.

На 40 мин. пеш се намира оброчището „Копана църква” /Св. Троица/

На 800 м. северно от селото се намира стара Римска пещ.

В селотое имало и вековен бор, който можел да побере цяло стадо овце. Борът бил онищожен от гръмотевица.

Традиции

В Добърско са запазени много местни традиции до днес.

На 1-ви януари се правят кукери, т.нар. „старци”, а децата обикалят из къщите в селото да „сурвакат”.

На 6-ти януари, Йордановден, наричан тук Водици се хвърля кръст в ледените води на реката. На този ден е и празника на село Добърско.

На Сирни заговезни, Прошки в селото се палят огньове от хвойна, около които местно население танцува.

В добърска марка се е превърнал боба и ястията шуплата, полайник, тиквеник, чекананик, бракадан /качамак/ и други.